Маркучът

Какво е маркуч мисля няма нужда да се обяснява, затова ще пристъпя директно към някои от разпространените митове и легенди.

След размера на самото наргиле (който, както вече уточнихме, няма особено функционално значение), маркучът се нарежда плътно в класацията на атрибути за избиване на мачо-комплекси. Мечтата на всеки прохождащ пушач на наргиле е гигантски, дълъг, дебел, богато украсен и пъстър… маркуч.

За съжаление науката физиката говори, че маркучът сам по себе си не определя нито качеството на наргилето, нито колко време се пуши, нито колко дим пуска, нито колко лесно се дърпа. Дори дебелите маркучи завършват накрая с тесен отвор, който трябва да се мушне в тялото на наргилето. Този отвор е реалният дебит на маркуча и е без значение дебелината на тръбата. Да не говорим за дебелината на тръбата, която води дима от чашката до стъклото – най-често тя е значително по-тънка от маркуча.

Аз съм привърженик на теорията, че пътят на дима трябва да е възможно най-кратък, за да се запазят максимално вкуса и аромата. Специално вкусът се губи след броени секунди, тъй като молекулите, улавяни от рецепторите на езика, стават с много малка концентрация, когато се смесят с въздуха.

От практична гледна точка дълъг или дебел маркуч е подходящ само за голямо, тежко наргиле. Това е защото всяко малко ще бъде събаряно от тежестта на маркуча или инерцията при дърпането и местенето на маркуча по време на пушене. Ако имате малко или средно наргиле, най-вероятно ще пушите по-комфортно с нормален маркуч, а не някое 2-цолово извращение.

По магазините се намират често и нормални, леки, но дълги маркучи, примерно 1.5 метра или повече. Това е определено непрактично, защото наргилето има нужда да седите близо до него по време на пушене – най-малкото с оглед грижата за въглените. Такъв дълъг маркуч може би няма да събори наргилето, но ще се мотае по масата, ще бута чаши, ще пречи на всички и предаването му от човек на човек ще се превърне в малък логически пъзел.

Единствената смислена (и всъщност най-важната) функционална особеност на маркучите е следната: дали маркучът може да се мие с вода или не. Имаме отделна страничка, посветена на Почистването, но бих искал и тук да натъртя, че е изключително важно маркучът, който си купите, да може да се мие с вода отвътре!

Защо някои маркучи могат да се мият, а други – не? Основната причина е материалът, от който е изработен маркуча. Външната декорация е без значение, но е важно вътре да няма конци, плат, картонена облицовка и свръзки или други ронливи неща. В идеалният случай маркуча ще ви бъде като прозрачна тръба от меко PVC – 100% безпроблемно миене и виждате всичко вътре за контрол на налепи, замърсявания и боклук.

Без значение на какъв попаднете, обаче, запомнете следното – преди всяко пушене задължително продухайте маркуча (за препоръчване в банята или на терасата) по следния начин. Заставате прави, маркучът трябва да виси свободно надолу без гънки и възли и без да опира земята. Поемате дълбоко въздух и духвате рязко и със всичка сила в единия край. Дори да не виждате да падат боклуци, повторете поне пет пъти. В маркуча винаги има прахоляк или дребни частици и е крайно неприятно при първите дръпки да си напълните устата, още по-малко – дробовете.

В магазините често ще ви кажат, че даден маркуч може да се мие, след което ще установите, че това не е точно така. Това да не ви смущава – маркучът е консуматив и при цена от 5-10 лева можете да си позволите няколко проби и грешки.

За съжаление такива точно маркучи още не съм виждал. В България се намират някои, които спокойно могат да се мият, но дори и те след 10-20 пъти се разпадат. Уви, тъй като тук никой не държи на марки, не мога да ви насоча към конкретна. От чужбина ако можете да си купите – повечето марки като Mya, Nammor или Khalil Mamoon нямат проблеми с миенето.