Ivory Coast

1 Response to “Ivory Coast”

• Жоро

  09.03.2010 at 15:18

  Ей, как ли не го сънувах тоя Romman, как ли не го желаех… Общото мнение в световната наргиле-общност е, че Romman са си най-добрите. Хубу, викам си, дай да видим за какво се разправя в техните задимени филми. Дойде сгоден случай, прибирам си се с две пакетчета т’юн – щастлив съм като куче, което си ближе топките и предвкусвам (не топките, това е един друг тютюн) как ще си напаля наргилето, ще си пусна Алън Парсън и ще отлетя в небесата на блаженния дим с така дългоочаквания Ivory Coast. Който на всичкото отгоре е и най-хваленият им тютюн. Абе… в тоя момент и Господ да слезеше на земята в образа на Бранджелина и да иска да ми врътне едно фелацио, пак щях да се прибера и да си пуша. И щях да сбъркам.
  Кофтито на предварителните очаквания е, че всяко малко камъче от реалността се набива на очи със силата на планина от … ако. В случая не мога да кажа, че тютюна е лош. Анатема! Не е лош. Даже си е хубав. Но не е нищо особено, или поне аз не го намирам за нищо особено. Баланса между грейпфрут и ананас клони яко по посока на грейпфрута, тютюна не издържа особено дълго (нищо общо с Fumari)… вкуса е о’кей, дима има приятна плътност, но някак няма дълбочина. Пак казвам – може и грешката да е в мен – аз очаквах някаква революция, а то се оказа тип „или възстанието пукна, или някой пръдна“. Не е лош т’юна, и точно това му е лошото.